Честита 2024-а: НАП става „Биг Брадър“
Националната агенция за приходите влиза в ролята на “Биг Брадър”. От началото на 2024 г. НАП събира много повече информация от фирмите за изплащаните доходи на гражданите. За да бъде ограничен броят на хората, които ще имат право на помощи за енергийна бедност, в НАП започват да събират данни не само за облагаемите доходи, а и за почти всички необлагаеми доходи. Това гласят последните промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които бяха приети от парламента.
Фирмите вече трябва да докладват в НАП за предоставени на работниците ваучери за храна, еднократни помощи при раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството, както и направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за вноски за допълнително доброволно осигуряване, здравно осигуряване или застраховка “Живот”.
Оказва се, че ако човек работи легално, в НАП ще получават информация за почти всички суми, които получава, дори те да са необлагаеми и така може да бъде преценено, че той няма право на помощи за енергийна бедност, защото например шефът му дава 60 лв. на месец за доброволно пенсионно осигуряване – пари, които ще използва след години. А човек, който работи напълно нелегално и получава пари в брой, ще взима помощи за енергийна бедност, защото в НАП за него няма да имат информация.
Фирмите трябва да докладват и за изплатените на служителите дневни пари по време на командировка, ако годишният им размер надмине 1000 лв., въпреки че реално това не е доход, а средства за покриване на разходите на служителя, когато отива в друго населено място.
Първоначално от Министерство на финансите бяха поискали в НАП да получават данни за всички дневни пари за командировки, дори човек да пътува служебно един-два пъти в годината. Но депутатите решиха да бъде поставен праг от 1000 лв., за да не товарят твърде много бизнеса със задължения за подаване на справки.
Земеделските кооперации трябва да подават данни в НАП за изплатените ренти, но само ако са в размер над 3000 лв. на година. Първоначално беше прието, че трябва да подават данни за всички ренти, без значение от размера им. Но през декември депутатите решиха, че данни трябва да бъдат подавани само, ако човек получи над 3000 лв. от рента.
Честа практика е един човек да получава сума от земеделска кооперация, а след това да я разделя между няколко наследника на нивите. В НАП ще подават данни и за изплатените обезщетения за трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника.
Фирмите трябва да докладват в НАП и данни за изплатени обезщетения за пътни разноски за работника и семейството му и разходите за пренасяне на покъщнината му, ако го изпратят да работи в друго населено място. Това обаче реално не са доходи, които хората могат да харчат, а е покриване на разходи, които са направени заради изискванията на работодателя. За тези обезщетения не се дължат данъци, но може да се окаже, че ще бъдат повод хората да не получат енергийни помощи.
Организаторите на хазартни игри, дори тези регистрирани в чужбина, вече трябва да подават в НАП данни за изплатените печалби, ако са на стойност над 5000 лв. От НОИ ще подават в НАП данни за всички изплатени обезщетения за болнични, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. Оказва се, че ако наследник получи обезщетение за смърт на родителя, това може да е решаващо да му спрат енергийните помощи.
43 лв. по-малко за хората с високи доходи
Месечните доходи на хората с високи заплати ще намалеят с 43,41 лв. заради повишението на максималния осигурителен доход, ако не вдигнат и заплатите им. От началото на 2024 г. максималният осигурителен доход беше повишен от 3400 лв. на 3750 лв.
В резултат за брутна заплата от 4000 лв. нетната заплата за декември миналата година е 3178,33 лв., а за януари 2024 г. е 3134,92 лв., което представлява намаление с 43,41 лв. Всъщност увеличението на максималния осигурителен доход води до вдигане на плащаните осигуровки от работника с 48,23 лв. Но осигуровките намаляват облагаемия доход, върху който удържат 10% данък. Така по-високите осигуровки водят до плащане на по-малък данък върху доходите.
Възможно е повечето фирми да компенсират доходите на наетите от тях служители заради вдигането на максималния осигурителен доход. Ако човек през миналата година е имал 4000 лв. брутна заплата, а през 2024 г. брутното му възнаграждение стане 4100 лв., реално той ще получи само 46,59 лв. увеличение на нетната заплата.
Освен повече осигуровки, плащани от работници, увеличението на максималния осигурителен доход води и до нарастване на осигуровките, плащани за сметка на работодателя. В резултат разходите на работодателя за изплащане на брутна заплата от 4000 лв. нарастват с 66,22 лв.
Тоест, при брутна заплата от 4000 лв. разходите на фирмата вече са 4709,50 лв., нетната сума за получаване от служителя е 3134,92 лв., а всички осигуровки и данъци за сметка на служителя и работодателя са в общ размер на 1574,58 лв. В резултат на увеличението на максималния осигурителен доход общият размер на вноските в държавната хазна за брутна заплата от 4000 лв. нарастват със 109,63 лв.
