Бившият зам.-министър на икономиката във втория кабинет „Борисов“ и бивш министър на икономиката в служебния кабинет на Стефан Янев Даниела Везиева е спечелила делото в Административния съд в Русе, с което оспорваше отнетата ѝ докторска степен заради установено от МОН плагиатство.
Според съда тя следва да запази титлата си, въпреки че е преписвала, става ясно от съдебното решение, с което „Сега“ разполага. То може да се обжалва от началника на Националния военен университет (където е защитена титлата ѝ) в 14-дневен срок, който е започнал да тече от момента на съобщаване на решението.
Припомняме, че служебният министър на икономиката Даниела Везиева бе уличена в плагиатство в „големи размери“ в дисертационния ѝ труд за придобиване на степен „доктор“ през юни 2022 г. Проверката на Комисията по академична етика в МОН започна още през декември м.г. по сигнал на проф. Стойко Стойков, в който се твърдеше, че 171 страници от общо 180-те в дисертацията ѝ на тема „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“ са преписани от други автори и източници, което прави 95% плагиатство.
Въпросната дисертация е в професионално направление „национална сигурност“ и е защитена в Национален военен университет „Васил Левски“. Арбитрите в Комисията стигнаха до същите заключения, обобщавайки, че в труда ѝ е налице „плагиатство в особено големи размери… което… шокира с мащаба и обхвата си“.
В резултат на това ѝ беше отнета научната степен от НВУ – по искане на просветното министерство, а дипломата ѝ обявена за невалидна от вуза. В отговор, в началото на т.г. Везиева обжалва, като делото се гледаше в Административния съд в Русе.
На 17 май е излязло решението му, което не оспорва плагиатство, но заключава, че тя следва да запази титлата с „технически“ аргументи – че решението за извършването на проверка за плагиатство не е разпоредено от министъра на образованието – в случая акад. Николай Денков, а от неговия заместник проф. Генка Петрова.
По закон просветният министър може да делегира правомощия на своите заместници и в случая той е направил това в своя заповед. Според съда обаче министърът може да делегира правомощия, само ако те са му конкретно позволени от закон (закона за развитие на академичния състав – бел.ред.), а конкретното делегиране – зам.-министърът да назначава проверки за плагиатство, не е изрично упоменато във въпросния закон. Според него проверките по допустимост и по същество на сигнал за плагиатство се извършват със заповед на министъра.
„Всички изброени правомощия (да издава заповед за проверка на сигнал за плагиатство – бел.ред.) са предоставени по закон единствено на министъра на образованието и науката, без да му е дадена от закона възможност да ги делегира на друг орган, вкл. и на зам.-министър.
При това положение заповедите в процесното административно производство за възлагане извършването на проверка по допустимостта на сигнала от проф. С. и назначаването на комисия, която да се произнесе по допустимостта, както възлагането на проверката по същество, вкл. и за удължаване на срока за произнасяне на КАЕ, издадени от зам.-министъра на образованието, са постановени при липса на компетентност, поради което и не биха могли да породят правно действие“, пише съдът.
Според него процедурата по издаването на заповедта за проверка е опорочена, тъй като е издадена от „некомпетентен орган“, т.е. следователно последвалите действия от нея са, вкл. отнемането на докторската степен, са незаконосъобразни.
