Избори? Фермери блокират Европа срещу „Зелената сделка”

0

Поетапен рестарт на фермерските протести заради тромавите екоизисквания на ЕС в земеделието и заради потенциални загуби на фермерите от войната на Русия в Украйна тръгва покрай наближаването на изборите за Европейския парламент.

Щафетата стартира от столицата на Полша Варшава, където на 9 май фермери подновиха протестите срещу изискванията на “Зелената сделка” на ЕС и в търсене на още субсидии, които да покрият щетите им от вноса на украинска продукция. Редица браншови организации от различни държави от ЕС готвят голям протест в Брюксел на 4 юни, в навечерието на изборите за ЕП, които ще се проведат от 6 до 9 юни.

В същото време на юг, в Испания, фермерите търпят щети от земеделците в Мароко, където по ирония на съдбата главно испански инвеститори развиват аграрен бизнес.

„Зелената сделка“ докара фермери във Варшава на 10 май

Нов голям протест на фермерите във Варшава, столицата на Полша се състоя на 10 май. Негодуванието е срещу политиките на ЕС, свързани с климата, които оказват влияние върху националното селскостопанско производство, а също и заради отварянето на границите на страната за безпрепятствен внос на суровини от Украйна.

„Ние не сме бандити или хулигани. Искаме да протестираме по културен начин, за да покажем проблемите, които имаме в селското стопанство“, обявиха фермерите, които в петък протестираха, седейки пред полския парламент. Протестът им получи подкрепа от полската консервативна партия „Право и справедливост“, която загуби властта от Доналд Туск на изборите миналата есен, и от крайнодясната партия “Конфедерация”.

Новите протести в Полша идват месец след края на големите блокади в страната. При тях първоначално земеделските стопани блокираха малки пътища, след това – магистрали и накрая влязоха в големите градове, за да блокират движението там. Те паркираха пред правителствени учреждения, палеха гуми, хвърляха по сградите развалени яйца и домати.

Основната причина за недоволството и тогава, и сега са ниските цени на зърното, плодовете и зеленчуците. Фермерите свързват спада на цените с вноса на продукти от Украйна.

Организация „Солидарност“ и полски фермери протестираха на 10 май, в петък с полски знамена и знамена на „Солидарност“ и плакати срещу „Зелената сделка“ на площад „Роял Касъл“. Протестът в Полша е част от протеста на европейските фермери срещу разпоредбите на ЕС за „зелена сделка“. Полските земеделски стопани настояват и за промяна на споразумението на ЕС с Украйна относно вноса на селскостопанска продукция в ЕС. В протеста се включиха над 100 хил. души. (Снимка: Dominika Zarzycka/SOPA Images/LightRocket via Getty Images)

Данни на полските държавни институции и в частност на Върховната контролна палата показа, че бързият внос на зърно в Полша от Украйна започва през 2022 г. – непосредствено след избухването на войната на Русия в Украйна. По това време Европейският парламент и Европейската комисия отмениха ДДС и количествените квоти за продукция от тази страна. В резултат на това от 2022 г. до 2023 г. се твърди, че украинският внос на пшеница се е увеличил с цели 17 хил. процента, а вносът на царевица – с 30 хил. процента. Полша се превърна в огромен пазар за украинското зърно, като цели 10 процента от реколтата отиде в тази страна.

Отчитайки ниските цени на селскостопанските продукти, Министерството на земеделието през 2023 г. апелира към земеделските производители да не ги продават и да изчакат цените да се повишат. Но това още повече влоши положението им. Складовете за зърно се пълнеха, а цените не падаха, тъй като търсенето на пазара продължаваше да се задоволява от украинския внос, се посочва в доклад на Върховната контролна палата.

Едва през март 2024 г. фермерите подписаха споразумение с полското правителство за пълно спиране на вноса на зърно и други селскостопански продукти от Украйна. Въпреки това тези договорености не са влезли в сила и до днес, твърдят те.

Протести в сърцето на ЕС и в различни страни на 4-и юни

Голям протест в сърцето на ЕС – Брюксел и в отделните страни от общността се планира на 4 юни, т.е. в навечерието на изборите за ЕП.

„Идеята е да има голяма демонстрация както в Брюксел, така и в отделните държави на 4 юни“, разказа пред Mediapool Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

В протестната демонстрация по думите му ще участват фермери от Испания, Италия, Германия, Белгия, Нидерландия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Гърция и България. Решението за този голям протест бе взето още през април като тогава българските фермери обявиха, че го подкрепят и ще участват. В следващите дни бе обявено, че Асоциацията на зърнопроизводителите се отказва, но в крайна сметка все пак българските фермери са решили да участват.

„Доизясняваме какви допълнителни искания да отстояваме по време на протеста“, каза Проданов пред Mediapool.

„За 5 години мандат, евродепутатите в този Европейски парламент не можаха да се справят с кризите в земеделието, не можаха да чуят гласа на фермерите. Затова и станахме свидетели на толкова много протести в различни европейски страни, които се борят срещу непосилни евроизисквания“, разказа Проданов.

По отношение на “Зелената сделка” на ЕК най-голямо негодувание от фермерите посреща изискването за намаляване на употребата на пестициди с 50% до 2030 година. Натискът за отпадането му вече дава резултати. През февруари председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обеща да оттегли Регламента за устойчиво използване на пестициди, който именно залагаше това изискване.

Друго искане на протестиращите са ясни правила за търговските договори със страните извън ЕС. В част от европейските държави се визират и отношенията с Украйна след като редица страни от общността протестираха през миналото лято и твърдяха, че пазарът им е препълнен с украинско зърно.

Третото искане е за разсрочване или цялостно преправяне на готвения Акт за възстановяване на природата в ЕС. Той предвижда държавите-членки да възстановят най-малко 30% от местообитанията, обхванати от новия закон (гори, пасища и влажни зони до реки, езера и коралови легла) от лошо в добро състояние до 2030 г., като обхванатите площи се увеличат до 60% до 2040 г. До 2050 г. е предвидено те да станат 90%.

Агробароните са основните протестиращи в Чехия

Над 80% от чешкото селско стопанство се контролира от малка група хора и техните семейства, наричани агробарони, които в момента са най-активните протестиращи срещу украинския внос и зелените изисквания на ЕС. Те придобиха привилегировано положение, като доминираха в сектора по време на падането на комунизма, и оттогава го държат вече 35 години, независимо от изборните резултати. За сравнение и в България над 80% от земеделието е свързано със зърнопроизводството и с едрите арендатори.

В Чехия директно се наблюдава омагьосан кръг. Повечето земеделски производители там работят, като купуват семена и торове от компаниите на тези агробарони, а след това продават своето зърно на хранителната промишленост, контролирана също от агробарони. Много земеделски производители дори наемат земя и машини от агробароните или работят директно за тях.

Агробароните в Чешката република контролират и големи земеделски организации и институции като Аграрната камара и дори Министерството на земеделието.

Показателно е, че най-богатият и най-влиятелният агробарон е не друг, а бившият премиер на страната Андрей Бабиш, който понастоящем е лидер на доминиращата опозиционна партия (АНО 2011). Все още водещи служители от сегашното Министерство на земеделието защитават неговите икономически интереси.

По този начин тазгодишните фермерски протести се възприемат не толкова чрез исканията на самите фермери, а по-скоро като действия на агробароните, а подходът на обществото към тях не е много топъл, въпреки че Бабиш и политическата опозиция не участват пряко в тях.

Погледнато от гледна точка на протестите, чешките фермери се разделят на три групи. Първата – официалната – в лицето на Аграрната камара – се опита да се присъедини към протестната вълна в околните страни. Втората група – по-малката – искаше да види протеста като по-радикален и един вид антиевропейски. Третата група – особено дребните независими фермери – гледаше с недоверие и на двете гореспоменати групи и видимо се дистанцираше от протестите.

Най-видимият лидер на радикалите и един от по-малките агробарони Зденек Яндейшек заяви, че протестиращите в крайна сметка ще представят на правителството само едно радикално искане: пълното оттегляне на Чешката република от “Зелената сделка”. Яндейшек съпровожда критиката си към “Зелената сделка” с напълно странни изказвания, като например твърдението, че по-високата концентрация на CO2 в атмосферата всъщност ще бъде от полза за селското стопанство. Той се обляга на опит на праисторическите времена, когато концентрацията на CO2 е била два пъти по-висока от тази днес, а в същото време Земята е кипяла от живот, създала е условия за живот на гигантските динозаври и т.н.

Испанските фермери срещу Мароко

Докато в Източна Европа фермери винят Украйна за загубите си, в Южна Европа испанските фермери негодуват срещу Мароко и търговските му споразумения с ЕС. Парадоксът е, че “моторът” на земеделието в Мароко отново са испански фермери.

Мароканският селскостопански модел реално е копие на полупустинния регион на Южна Испания – в провинция Алмерия, област Андалусия. В Мароко този модел се развива на принципа “копи-пейст” в долината на река Сус.

„Големи оранжерии там са в средата на пустинята и близо до морето, в които се отглеждат култури като домати, чушки, зелен фасул, краставици…“, обяснява Томас Гарсия Аскарате, аграрен икономист.

Много испански компании са видели в тази реплика начин да произвеждат в Мароко на по-ниска цена.

Гарсия Аскарате до голяма степен избягва общата идея, че за лошото положение на испанското село е виновно Мароко. За експерта Алауитското кралство се е превърнало във важен търговски съперник за държави като Испания, които изнасят, и несъмнено се е възползвало от ключовото си геополитическо положение.

Примерът, който обикновено бележи цялата тази дискусия в крайна сметка, е този с доматите. Досега Испания беше основният износител в ЕС, но появата на Мароко отнема пазарен дял до степен да застраши хегемонията ѝ.

El Confidencial се свързва с фирми, включени в каталога, някои от които, като например фирмата за нуга El Lobo, която засажда бадемови дървета в района на Маракеш от началото на века (почти 400 хектара, според уеб сайта й), за да разбере как виждат настоящия дебат. Но до момента на приключване на статията не получихме отговор.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.