Българският Хелзински комитет (БХК) призова временния главен прокурор Борислав Сарафов да инициира пред съда производство за разпускане на антиевропейска партия “Възраждане“. Неправителствената организация е внесла подробен сигнал с изброените антидемократични прояви на партията и нейни привърженици, като искането е подкрепено с подписите на стотици известни българските общественици.
БХК твърди, че с дейността си партия “Възраждане“ и нейният лидер Костадин Костадинов целят да разрушат демократичния правов ред в България. В сигнала се казва, че партията все по-често отправя открити призиви за насилие и използват противозаконни средства за постигане на свои политически цели.
В сигнала на БХК се споменават редица случаи, в които партията нарушава грубо Закона за политическите партии и Конституцията, а активисти на „Възраждане“, включително нейният лидер, нерядко използват или подбуждат към насилие.
Наскоро премиерът Николай Денков определи партията като “неофашистка“, цитирайки изказване по същия повод на проф. Николай Фотев.
Малко преди изказването на Денков привърженици на „Възраждане“ заплашваха с убийство други български граждани пред погледа на полицията във Варна. Въпреки това никой от агресорите не беше арестуван.
След това лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова българските граждани да „унищожат“ онези, които той лично смята за „рупори на американското посолство“, т.е. политическите му опоненти. Прокуратурата образува проверка срещу Костадинов.
БХК обвинява “Възраждане“ в систематично използва антисемитизъм, насаждане омраза и ненавист към бежанци, роми, както и към представители на ЛГБТИ общността. Организацията напомня, че мишена на техните нападки са отделни граждани, държавни институции, дори персонала на заведение в центъра на столицата. В сигнала на БХК са пписани са и случаи на тормоз върху журналисти и нарушаване на правото на свобода на изразяване.
„Изразяването на противоположни виждания по обществено политически въпроси е нормален процес в демократичната държава, но използването на противозаконни средства за постигане на политически цели, включително използване и подбуждане към насилие, не може да се ползва с конституционната и законова защита на свободата на изразяване и свободата на сдружаване в едно демократично общество“, твърди БХК.
“Когато партията употребява или призовава за насилие и си поставя за цел премахване на установения демократичен модел на публична власт и замяната му с репресивно по своя характер управление държавата е длъжна да вземе мерки за ограничаване на партията“, се допълва в позицията.
Сигналът на БХК за “Възраждане“ е адресиран до Борислав Сарафов, който може да предприеме действия за разпускането на партията и за обявяването на дейността ѝ за противоконституционна. Копирани са и Висшия адвокатски съвет и омбудсмана.
БХК организира гражданска подписка за подкрепа на сигнала, която можете да разгледате тук.
Преди три години Софийската градска прокуратура поиска закриването на „Възраждане“ с аргумент, че партията е била регистрирана с твърде много нарушения.
В Учредителното събрание са използвани подписите на стотици граждани, които не са присъствали, а двама от тях дори са починали месеци преди провеждането му. Съдът отхвърли искането, защото искането е трябвало да се направи още по време на производството по регистрацията на „Възраждане“.
Прави впечатление, че двайсетина от тях са се самоопределили като „активисти“, каквото и да значи това като професия. А онези в списъка, които са с небългарски фамилии, са петнадесетина. Добавяме традиционно присъстващите във всяка антибългарска акция Иво Инджев и Исаак Паси и картинката ви се изяснява.
Вижте с какви „авторитети“ си имате работа.
Съвносители на сигнала:
Ада Евтимова – гражданска активистка
Адела Качаунова – БХК, адвокатка
Аделина Банакиева – озеленителка, гражданска активистка
Алберт Бенбасат – писател
Александър Алексиев – актьор
Александър Везенков – историк, изследовател
Александър Оскар – професор, офталмолог
Александър Степанов – психолог
Алина Леви – лекарка
Анна Мезан – административна директорка
Антоанета Колева – издателка
Антон Бъчваров – бизнес
Апостол Дянков – еколог
Боряна Пунчева-Петкова – режисьорка
Боян Юруков – блогър
Велизар Шаламанов – бивш военен министър
Велина Тодорова – доцент, юристка
Весела Деянова – гражданска активистка
Весислава Антонова – журналистка
Весислава Танчева – комуникационен експерт
Виктор Лилов – издател
Виктор Меламед – комуникационен експерт
Виктория Петрова – експерт комуникации
Владимир Сотиров – психиатър
Владислав Петков – консултант
Галин Стоев – режисьор
Георги Папакочев – журналист
Георги Фотев – професор, социолог и общественик
Гергана Куцева – културоложка
Дария Симеонова – актриса
Деница Любенова – адвокатка
Десислава Симеонова – лингвист
Деян Колев – граждански активист
Джавер Саатчи – активист
Диана Драгиева – адвокатка
Димана Шуронова – гражданска активистка
Димитър Богданов – граждански активист
Добромира Терпешева – кураторка
Ева Машиах – дипломатка
Елена Големеева – гражданска активистка
Еми Барух – журналистка
Емилия Славова – университетска преподавателка
Емилия Тончева – счетоводителка
Здравка Калайджиева – съдия в Европейския съд по правата на човека (2008-2015)
Иван Брегов – юрист
Иван Панчев – граждански активист
Ивета Савова – адвокатка
Иво Инджов – политолог
Иво Кръстев – издател
Инна Бранева – психотерапевтка
Исаак Паси – граждански активист
Калин Ангелов – адвокат
Камен Алипиев – журналист
Кирил Нинов – граждански активист
Константин Георгиев – активист
Красен Станчев – икономист
Красимир Кънев – БХК, председател
Любка Георгиева – гражданска активистка
Магдалена Малеева – тенисистка
Максим Делчев – образователен директор
Марина Ангелова – психотерапевт
Мария Димчева – психоложка
Мария Касимова-Моасе – писателка
Мария Чомарова – психотерапевтка
Мария Шаркова – адвокатка по медицинско право
Марта Методиева – преподавателка
Мартина Бойкова – гражданска активистка
Мая Влахова-Ангелова – доцент, лингвист
Меглена Атанасова – клиничен психолог
Методи Андреев – преподавател
Мила Бобадова – ветеринарка
Мира Драганова – бизнес
Мира Кристин – гражданска активистка
Миряна Маламин-Сирийски – социална активистка
Митко Новков – писател
Михаил Георгиев – бизнес
Михаил Заимов – изследовател
Михаил Иванов – доцент, преподавател
Мохамед Халаф – журналист
Надежда Дерменджиева – правозащитничка
Надежда Цекулова – журналистка
Наташа Добрева – адвокатка, специалистка по правата на човека
Нева Мичева – преводачка
Невена Дишлиева – издателка
Нели Банбасат – социална активистка
Нели Петрова – професор, социален педагог
Николай Колев – продуцент
Огнян Исаев – психолог
Паулина Захариева – музикантка
Рада Елинова – специалистка по права на жените
Радослав Бимбалов – рекламист, писател
Радослав Стоянов – юрист
Рая Раева – експерт комуникации
Росена Иванова – кураторка, активистка
Росица Атанасова – юристка
Румен Петров – доцент, психолог
Светла Енчева – социоложка, журналистка
Светла Търнин – социална предприемачка, кураторка
Светослав Павлов – граждански активист
Силвия Петкова – адвокатка
Силвия Чолева – поетеса, издателка
Симеон Василев – активист
Соня Пачункова – психоложка
Стефан Дечев – доцент, историк
Стилян Петрунов – студент
Стоян Мадин – адвокат
Татяна Кристи – журналистка
Теодор Славев – политолог
Теодора Карамелска – социоложка, преподавателка
Тодор Чобанов – общественик
Тони Николов – културолог
Христо Христев – доцент, преподавател по право
Юлиана Методиева – журналистка
Юлия Берберян – треньорка
Подкрепили сигнала:
Десислава Олованова – рекламист
Златко Енев – главен редактор
Ицхак Финци – актьор
Капка Тодорова – журналист
Теодор Ушев – аниматор и режисьор
Явор Гърдев – режисьор
Проф. Калин Янакиев – богослов
Недко Солаков – художник
Боряна Венциславова – художничка
