Лазароден е! Според поверието която мома не е лазарувала, няма да се омъжи

Днешния ден християните посвещават на Лазар, когото Исус възкресява.

Лазаровден се празнува осем дни преди Великден и с него започва подготовката за Страстната седмица. Празникът се нарича още Лазарица, Лазар, Лазарова събота.

Заради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

Лазар от Витания и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и повярвали в неговата мисия. Според евангелието Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. Месията обаче се върнал и възкресил покойника, който по-късно станал епископ на процъфтяващия кипърски град Китион.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Цветница (Връбница).

В народния обичай Лазаруване се включват момичета на възраст от 6 до 12 години – лазарки. Те са събират на групи от 6-7. Четири от тях са певици, две са „шеталици“ (танцьорки) и една „кумица“. Тя води групата и прибира подаръците. Момичетата обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба.

Вярва се, че която мома не е лазарувала, тя няма да се омъжи.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито.

Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.

На Лазаровден имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.