Легендарното кино “Влайкова” се завърна, пуска едновременно с Рим, Париж и Токио новите филми

Рим, Париж, Токио и кино “Влайкова” едновременно пускаме всички нови филми, затова имаме и зрители.

Така режисьорът Олег Ковачев обяснява интереса към единственото квартално кино в София. Впрочем това е и една от причините то да не бъде затворено, каквато е съдбата на всички останали малки киносалони, изчезнали от махалите с настъпването на големите киновериги.

Олег Ковачев е добре познато име още от дете, когато играе племенника на Апостол Карамитев в “Рицар без броня”. Днес заедно с творческите си ангажименти е и в управата на кино “Влайкова”, което отново отвори врати за зрителите, след като преди няколко седмици приключи ремонтът на киносалона.

Но преди да заработи активно за киното, Ковачев е сред всички онези хора от квартала, които се вдигат да защитят легендарния салон. Една от причините да се включи е, че е израсъл на ул. “Иван Асен”, където се намира и “Влайкова”, и

помни как навремето са гледали филми, влизайки в салона по чехли

Днес “Влайкова” излъчва по-различни филми от всички останали кина, които са по-комерсиални. Лентите, които се прожектират, предизвикват повече размисъл, вълнуват, разплакват, разсмиват интелигентно. Тук хората не идват за екшъни и шоу – те са от онази добре разпознаваща се порода софиянци, която цени европейско и българско кино.

В програмата сега присъстват заглавия като “Първият ден от моя живот”, “Пътешествие до Луната”, анимацията “Детектив Чинк и Златният кошер” и други, както, разбира се, и блокбъстерите “Опенхаймер” и “Барби”.

Именно заради това хората харесват киното – първо, защото е най-старото действащо българско кино, което още не е фалирало, и второ, е последното квартално. “От това по-големи хвалби няма. Хората ни харесват,

защото ни помнят”, добавя Олег Ковачев.

И не само го харесват, но и го пазят. През годините от пенсионери до музиканти, артисти и различни известни хора са се включвали в дарителските кампании за ремонт на сградата, обновяване на салона или закупуване на техника. Благодарение и на всеки един от тези привързани зрители от няколко седмици емблематичното кино пак кани в меките си кресла, след като салонът му бе обновен. При това само за времето на едномесечната лятна почивка на “Влайкова”.

“От 3 г. събираме левче по левче пари, за да може да направим ремонта, който излезе може би над 50 хиляди лева”, разказа Олег Ковачев.

Основно подмяна на подовата настилка и столовете представлявало обновяването. Предишният ремонт на салона е от 2012 г., а столовете, сложени тогава, били втора и трета употреба. За вече освежения киносалон бил поръчан нов мокет, който да отговаря на противопожарните изисквания, както и хубави и модерни киностолове от Испания. “Преди това бяхме с един стар и скъсан балатум, който беше горяем и много опасен”, обяснява порасналият рицар без броня.

“Дори пенсионери идват и ни пускат в кутията за дарения по 10-20 лева,

което е много мил жест от страна на хора с по няколко стотин лева пенсия”, вълнува се Ковачев. В ремонта са се включили и доброволци, дори и момче от Украйна им помагало.

Освещаването на обновения киносалон беше на 24 август. “Тогава дойде дякон Любомир Братоев, който напръска със светена вода зрителите, столовете и сцената на кино “Влайкова”. Надяваме се, че вече тук зли сили няма как да виреят”, усмихва се режисьорът. Тогава се състоя и благотворителна прожекция на българския филм “Петя на моята Петя”, от която парите отново бяха за киното и за “запушването на пробойните, които ремонтът остави”. Всички зрители излизали щастливи и с възклицанието: “Какви удобни столове.”

Обновяването на киносалона стана две години след големия ремонт на сградата на киното. За него кметът на София Йорданка Фандъкова отпусна 50 хил. лв., като средствата тогава отидоха за ремонт на покрива и част от фасадата. “Покривът течеше на 6 места и целият таван беше пълен с празни тенекии от сирене, за да събираме водата в тях”, обяснява Ковачев. Освен това тогава изолирали северната и източната фасада, които били порутени. “Температурата през зимата се вдигна с 2-3 градуса вътре в залата, а през лятото намаля с 2-3 градуса. Идеално е!”, отчита режисьорът.

А за закупуването на дигиталната прожекционна машина преди три години над 400 човека се обединяват в дарителска кампания. Композитори, артисти, музиканти и други известни хора се включиха в нея, направиха видеоклипове и така събраха 70 хиляди лева за 8 месеца.

Сградата на кино “Влайкова” е построена през 1926 г. от Мария и Тодор Влайкови

на техен собствен парцел, градежът почва година по-рано.

Още в края на 1925 г. Мария Влайкова съобщава на Министерството на народното просвещение, че желае да предостави безвъзмездно киносалона, а след смъртта през 1926 г. дарението е прието със закон.