Нацистко злато за $500 млрд. отиде в САЩ

0

Има много легенди и митове за това къде е изчезнало нацисткото злато. Според най-разпространената теория Германия напълно пропилява плячката си през последните години на войната. Затова се предполага, че въпросното богатство е просто поредната конспирация. Но други са убедени, че огромния резерв от 500 милиарда долара е скрит на сигурно място… в САЩ.

Какво включва? През 1938 г. нацистите завладяват златните резерви на Австрия, Чехословакия и Данцинг. А по-късно – тези на Белгия, Холандия, Дания, Франция, Полша. Историкът Александър Мосякин в книгата си „Ограбването на Европа“ дава данни, че само от банковите клонове на Съветска Украйна са взети 3 вагона със злато. Към това трябва да добавим частни банки, хиляди магазини за бижута, църковни ценности, музейни колекции и най-страшните доходи на нацистка Германия – бижута и зъби на затворници от концентрационните лагери. Само от Аушвиц нацистите „печелят“ 8 тона злато.

Напуска Европа

Първите преговори между нацистите и американските разузнавателни служби се провеждат през 1943 г. в Берн. Смята се, че преговорите завършват без резултат, но е възможно именно тогава нацистите да са намерили канали, чрез които по-късно да изнесат плячката си от Европа. През есента на 1944 г. влакове с откраднато злато тръгват от изток на запад. В Будапеща е сформиран влак от 80 вагона като 38 са пълни с бижута от затворници от концлагерите. През декември влакът се движи по маршрута Веспрем – Фертебоз – Виена – Залцбург.

До края на март 1945 г. превозното средство стои на границата с Австрия, а след това се скита из страната до 11 май, когато попада в ръцете на американците в тунел близо до Залцбург. Лъвският пай от плячката отива в САЩ. Някои неща са върнати в Унгария (например короната на Свети Стефан), но американците запазват кюлчетата за себе си. 38-те вагона с бижута от затворници от концлагерите също се озовават в ръцете на американците. През 1948 г. генерал Марк Кларк отказва да върне вагоните, позовавайки се на факта, че произходът на златото не може да бъде доказан.

Опаковано в кашони

Преди време около 24 000 златни кюлчета на стойност над десет милиарда евро изчезват от катакомбите на Федералния резерв на САЩ (ФЕД). Но това не е кражба, а обичайна практика. Златото е част от германското злато, което германската централна банка съхранява там от края на Втората световна война, както и много други страни. На няколко етапа Германия изважда преди време 300 тона злато.

Това е история за пред обществото, а как всъщност протича възстановяването, банките пазят в строга тайна и до днес. Оттогава теоретиците на конспирацията подозират, че тук, на 60 метра под Американската фондова борса, наистина е скрито най-голямото хранилище за злато в света, както се хвали Фед: 500 000 златни кюлчета на стойност 260 милиарда долара. Те са убедени, че това е представление за публиката.

„Освен служителите, никой не може да твърди със сигурност, че златото наистина е там“, казва анализаторът Ронан Манли за „Уолстрийт джърнъл“, като посочва, че Федералният резерв, откакто е създаден, никога не е предоставял доказателства за съществуването на съкровищницата. Много посетители имат възможност да видят златните кюлчета в бункера, но от безопасно разстояние. „Ами ако са само копия?“, питат скептиците.

Журналисти от немския „Шпигел“ посещават трезора на улица „Либърти“ с надеждата да разберат повече. Съмнения поражда самата логистика: как е възможно 300 тона злато да бъдат прехвърлени от Ню Йорк до Франкфурт? Сговорчивата домакиня от Федералния резерв, която желае да остане анонимна, моли репортерите да не използват смартфони и да не правят скици и снимки. Тя позволява само ръкописни бележки и не може да даде отговор на поставените въпроси.

Непревземаема крепост

„Крепостта“ на Федералния резерв в Ню Йорк обхваща цял блок. Разполага с 19 етажа, 5 от които подземни. Най-дълбокото помещение, до което се стига с тесен асансьор, наподобява атомно убежище. Основите са на 15 метра под морското равнище. Когато на 11 септември 2001 г. Световният търговски център се срутва на три улици от тук, в помещението не усещат нищо. Стените са дебели около един метър, вратите на трезора са високи почти 3 метра. Имат стоманена рамка от 140 тона, а вратата се затваря автоматично херметически, така че човекът, който остава вътре, има достатъчно кислород, за да оцелее 72 часа.

Трезорът прилича на затвор: 122 номерирани килии, всяка с катинар, две кодирани ключалки и печат. Повечето от тях са празни, с изключение на първия, който носи номер 86: това е мястото, където се съхраняват кюлчета за показване. На въпрос чии са те, няма отговор, но журналистите научават, че на най-стария блок е гравирана годината 1914.

Двадесет и осем правителства и международни резерви използват хазната за съхранение на злато, но Германската централна банка обявява едва през 2013 г., че около 70% от нейните резерви се намират в чужбина: в Париж и Ню Йорк. Частичното възстановяване продължава с години и приключва през 2016 г., което е потвърдено от Бундесбанк във Франкфурт едва през август 2017 година. „Файненшъл таймс“ съобщава, че златото е върнато във Франкфурт, а след това част от сумата е претопена в Швейцария. Твърди се, че в Ню Йорк остават 1236 тона.

Повечето от клиентите на Фед са анонимни, както и произходът на парите. През 1943 г. Федералният резерв прехвърля злато на стойност най-малко 61 млн. долара от окупирана Европа в приятелски настроената към нацистите Аржентина. По-късно те претопяват стотици златни кюлчета, откраднати от нацистите, които са гравирани със свастики. Твърдят, че не знаят, че част от това злато е на евреите.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.