„Опенхаймер“ триумфира със 7 „Оскара“

0

„Опенхаймер“ – впечатляващ тричасов биографичен опус и неочаквана касова сензация за близо милиард долара, триумфира на 96-ата церемония за наградите „Оскар“, която се превърна в коронация и за режисьора и продуцент на филма Кристофър Нолан, съобщават световните осведомителни агенции. 

След като години наред подминаваха един от най-значимите холивудски създатели на продукции за големия екран, „Оскар“-ите наваксаха пропуснатото време, връчвайки седем награди на блокбастъра на Нолан, включително за най-добър режисьор, най-добър актьор (Килиън Мърфи) и най-добър поддържащ актьор (Робърт Дауни младши).

С награждаването на „Опенхаймер“ американската Академия за кинематографично изкуство и наука направи нещо, което не й се е случвало от повече от десетилетие – присъди водещата си награда на масово гледан, високобюджетен студиен филм. 

Във филмова индустрия, в която пелерина, динозавър или Том Круз често са били изискване за подобен бокс-офис успех, „Опенхаймер“ привлече тълпи от почитатели на седмото изкуство в кината с една сложна, изпълнена с ядрен разпад драма за Робърт Опенхаймер и създаването на атомната бомба.

„За добро или лошо, всички ние живеем в света на Опенхаймер“, сподели Килиън Мърфи в речта си при приемането на наградата за най-добър актьор. „Бих искал да посветя това на миротворците“, допълни призьорът, за когото това е първи „Оскар“ в кариерата. 

Като филм, изпълнен с безпокойство за човешките възможности за масово унищожение, „Опенхаймер“ се открои пред своя партньор като културен феномен „Барби“ като уместно предусещащ разказ за времена, изпълнени с катаклизми, причинени или не от човека. 

Наградите „Оскар“, раздадени за 96-и път в театър „Долби“ в Лос Анджелис, се разиграха на фона на войните в Газа и Украйна и на потенциално важни избори на хоризонта в САЩ. Отличията за победителите в категориите за най-добър документален филм („20 дни в Мариупол“) и най-добър международен филм („Зоната на интерес“) поставиха геополитиката в центъра на фокуса на церемонията. 

В най-внимателно следеното съревнование за най-добра актриса призът отиде при Ема Стоун за превъплъщението й в образа на женска версия на Франкенщайн в черната комедия „Клети създания“ на Йоргос Лантимос. Стоун надделя над смятаната от мнозина за фаворитка Лили Гладстоун за „Убийците на цветната луна“ на Мартин Скорсезе. Така Гладстоун се размина с възможността да стана първата индианка с награда „Оскар“. 

Вместо това имащите право на глас не можаха да устоят на завладяващите крайности в изпълнението на Ема Стоун в „Клети създания“. 
Втората й награда на киноакадемията за главна женска роля след спечеления през 2017 г. „Оскар“ за La La Land, затвърди 35-годишната Стоун като вероятно най-изявената филмова актриса на своето поколение. Списъкът на жените, които са печелили две или повече награди за главна роля, е забележителен, и включва актриси от ранга на Катрин Хепбърн, Мерил Стрийп, Джоди Фостър, Джейн Фонда, Франсис Макдорманд, Ингрид Бергман, Бет Дейвис.

Живото предаване на церемонията беше изпълнено с блясък, включително разточително изпълнение на песента и танца I’m Just Ken от „Барби“, поднесено от Райън Гослинг под китарния акомпанимент на Слаш и сред море от кукли Кен, което се изсипаха на сцената. 

Протестът и политиката обаче се намесиха на „Оскар“-ите в предизборната година в САЩ. В края на шоуто водещият Джими Кимъл прочете критичен пост в социалните мрежи от бившия президент Доналд Тръмп и не пропусна да му отвърне подобаващо.

Връщайки се към „Опенхаймер“ и Кристофър Нолан, режисьорът и преди е имал филми в оскаровия микс, сред които „Генезис“, „Дюнкерк“ и „Черният рицар“. Опусът за бащата на атомната бомба обаче донесе първи режисьорски „Оскар“ на своя създател. 

Обръщайки се към публиката, 53-годишният Кристофър Нолан отбеляза, че киното е на малко повече от сто години и че е благодарен за признанието на своите колеги.

Нолан получи още един „Оскар“ заедно със съпругата си Ема Томас – като продуценти на отличения във водещата категория филм „Опенхаймер“. 

„Нямаме представа накъде ще поеме това невероятно пътешествие. Да знам обаче, че ме смятате за значима част от него, означава всичко за мен“, сподели кинодеецът. 

„Опенхаймер“ донесе първи „Оскар“ и на Робърт Дауни Младши след три номинации, увенчавайки прочутото второ действие на неговата кариера, белязана от върхове и спадове. 

„Бих искал да благодаря на ужасното си детство и на Академията, в този ред“, каза Дауни, син на режисьора Робърт Дауни Старши. 

„Барби“ – най-касовият хит на 2023 г. с приходи от над 1,4 милиарда долара в международния бокс-офис, в крайна сметка спечели само една награда: за най-добра песен за What Was I Made For? на Били Айлиш и брат й Финиъс. Това е техният втори „Оскар“, след като преди две години те бяха отличени за тематичната песен от филма за Джеймс Бонд „Смъртта може да почака“. 

Протестите срещу войната на Израел в ивицата Газа затрудниха трафика около театър „Долби“ в Лос Анджелис, забавиха пристигането на звездите на червения килим и насочиха вниманието на „Оскар“-ите към продължаващия конфликт. Някои от протестиращите крещяха „Срам!“ на тези, които се опитваха да стигнат до наградите. 

Джонатан Глейзър, британският режисьор, чиято смразяваща драма за Аушвиц „Зона на интерес“ спечели наградата за най-добър международен филм, направи връзка между нехуманността, изобразена във филма му, и ситуацията в наши дни. 

Година след като „Навални“ спечели същата награда, „20 дни в Мариупол“ на Мстислав Чернов – разтърсваща хроника на първите дни от руското нахлуване в Украйна, беше отличена  в категорията за най-добър документален филм. 

Победата, която е първа за Асошиейтед прес и „Фронтлайн“ на Пи Би Ес, дойде в момент, когато войната в Украйна навърши две години и няма признаци да стихне. 

Чернов – украинският режисьор и журналист от Асошиейтед прес, чийто роден град е бомбардиран в деня, в който научава за номинацията си, сподели: „Това е първият „Оскар“ и за мен е чест. Вероятно обаче ще бъда и първият режисьор, който ще каже, че би искал никога да не е заснемал своя филм. 
Иска ми се да мога да заменя това за това Русия никога да не напада Украйна“.

Още в началото на наградното шоу „Клети създания“ грабна три отличия – за сценография, грим и прически и костюми. 

Филмът на Йоргос Лантимос с общо четири статуетки се представи най-добре след „Опенхаймер“, който спечели седем. 

Водещ на церемонията за наградите „Оскар“ за четвърти път беше комикът Джими Кимъл, който във встъпителния си монолог засегна темата за миналогодишните исторически стачки на актьорите и сценаристите. 

Първата награда на вечерта беше една от най-предсказуемите: Давайн Джой Рандолф беше отличена като най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си във филма на Александър Пейн „The Holdovers“. Рандолф, видимо развълнувана, беше придружена на сцената от своя колега от Пол Джиамати, който беше номиниран в категорията за най-добър актьор. 

„Много дълго време исках да бъда различна. А сега осъзнавам, че просто трябва да бъда себе си“, сподели Рандолф. 

Макар нейната победа да беше масово прогнозирана, скоро след това последва малко неочаквана изненада. „Момчето и чаплата“ на Хаяо Миядзаки спечели „Оскар“ за най-добър анимационен филм, надделявайки над леко фаворизирания „Спайдър-Мен: През Спайди-вселената“. Миядзаки, 83-годишният японски майстор на анимето, който се „върна в играта“, за да направи „Момчето и чаплата“, не присъства на церемонията. Той не беше сред присъстващите и на „Оскар“-ите през 2003 г., когато неговият „Отнесена от духовете“ спечели същата награда.

Призът за най-добър оригинален сценарий отиде при „Анатомия на едно падане“, който подобно на „Барби“ е написан от двойка – от режисьорката на филма Жустин Трие и Артюр Арари. 

„Мисля, че това ще ми помогне да преодолея кризата на средната възраст“, каза Трие. 

В категорията за адаптиран сценарий, в която беше номиниран филмът „Барби“ и имаше предположения, че Грета Гъруиг ще спечели,  след като беше пренебрегната в режисьорската надпревара, беше отличен Корд Джеферсън за „Американска литература“. Освен сценарист, Джеферсън е и режисьор на филма, който е негов дебют.

„Вместо да правите филм за 200 милиона долара, опитайте се да направите 20 филма за 10 милиона долара“, каза Джеферсън, отправяйки призив към ръководителите на студиа да поемат рискове с млади режисьори като него. Джеферсън преди е бил награждаван като телевизионен сценарист. 

Тази година „Оскар“-ите принадлежаха предимно на показвани в кината филми. Въпреки че имаше общо 19 номинации за награди на американската киноакадемия, стрийминг платформата Нетфликс спечели само едно отличие – за късометражния филм „Невероятната история на Хенри Шугър“ на Уес Андерсън по едноименното произведение на Роалд Дал.

Победата на „Опенхаймер“ даде възможност на Холивуд да празнува въпреки вихрещите се буреносни облаци във филмовата индустрия. Филмът на Кристофър Нолан излезе на екран миналата година, точно когато актьорите се присъединиха към сценаристите в продължителна стачка срещу икономиката на стрийминга и изкуствения интелект. Стачните действия на актьорите приключиха през ноември, но тревогите в Холивуд така и не отшумяха. Стриймингът се оказа по-малко доходоносен за повечето студиа, които не се наричат Нетфликс. 

Феноменът, получил общото наименование „Барбенхаймер“ или „Барбихаймер“, обаче се оказа непредвиденото събитие, от каквито Холивуд се нуждае повече. 

„Оскар“-ите в исторически план се възползват от съревнованията с участието на мащабни филми. Наблюдателите напомнят, че най-голяма публика наградната церемония привлече през 1998 г., когато триумфира блокбастърът „Титаник“ на режисьора Джеймс Камерън. 

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.