Тъжна вест! Един от най-известните писатели в Америка си отиде. Кормак Маккарти, носител на наградата „Пулицър“ е починал във вторник сутрин в дома си в Санта Фе, щата Ню Мексико в САЩ, съобщават от неговото издателство Penguin Random House.
Смъртта на писателя бе потвърдена от неговия син Джон Маккарти, който посочва, че баща му си е отишъл от естествена смърт. Писателят беше на 89 години.
Американският писател, носител на „Пулицър“ е преживял десетилетия в бедност и уединение, преди Холивуд да открие романите му „Няма място за старите кучета“ (книгата е издадена в България и със заглавие „Тук няма място за старци“), „Тези прекрасни коне“ и „Пътят“.
Робърт Редфорд екранизира „Тези прекрасни коне“ още през 2000 г., но адаптацията на братя Коен по „Няма място за старите кучета“ печели четири награди „Оскар“ (за най-добър филм на 2007 г., най-добър адаптиран сценарий, режисура и поддържаща мъжка роля на Хавиер Бардем) и отваря на писателя вратите към световна известност и финансово благополучие. По същото време идва и призът „Пулицър“ за „Пътят“. Романът е екранизиран от Джон Хилкоут с участието на Виго Мортенсен, Чарлиз Терони Робърт Дювал. През 2013 г. Ридли Скот създава криминалната драма „Съветникът“ по оригинален сценарий на Маккарти, като в ролите са Брад Пит, Камерън Диас и Пенелопе Крус. Джеймс Франко адаптира за екран ранния му роман Child of God.
Маккарти е роден през 1933 г. под името Чарлз Маккарти в Провидънс, в семейство с шест деца. Когато е на 4, семейството се мести в Ноксвил, Тенеси. Така и не завършва висше образование. По време на военната си служба в Аляска през 50-те води радиопредаване. Жени се три пъти, като има двама сина – Кълън е роден през 1962 г., а Джон Франсис – през 1999-а.
Автор е на общо десет романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Първият, The Orchard Keeper, излиза през 1965 г. и няма особен успех. Едва близо три десетилетия по-късно, с „Тези прекрасни коне“ (1992 г.) Маккарти печели и двата американски приза – Национална награда за литература и Национална награда на критиците.
„Кървав меридиан“, написана през 80-те, с двайсет години закъснение попада в класацията на списание „Тайм“ за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г. Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича „Кървав меридиан“ най-великата книга от излизането на „Докато лежах и умирах“ на Уилям Фокнър.
През 2010 г. „Таймс“ класира „Пътят“ на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература, но не доживява да я получи.
В Туитър Стивън Кинг го нарече „може ми най-великия американски писател на моето време“. Синът на Кинг – Джо Хил пък сподели, че ако не е чел Маккарти, нямало да стане писател.
