Проф. Стив Ханке: Еврозоната е капан до гроб

0

С Джон Грийнууд, архитектът на валутния борд на Хонконг през 1983 г. и Жак дьо Ларозиер, бивш управител на Banque de France, управляващ директор на МВФ и президент на Европейската банка за възстановяване и развитие, предложихме на българското правителство да изготвим безвъзмездно експертен доклад за преминаването на България от валутния борд и лева към еврото. Интересното е, че получихме оглушително мълчание от официалните власти на България. Това казва в интервю за „Труд news“ професор Стив Ханке.

– Професор Ханке, повечето европейски страни са в рецесия. Какви са причините за това, има ли връзка с войната в Украйна?
– Има две важни причини. Първо, вместо да поддържа темпа на растеж на паричното предлагане от около 5% годишно, както е според „Златния темп на растеж“ на Ханке, процент, който е в съответствие с възможността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да постигне целева инфлация от 2% годишно, ЕЦБ се ангажира в непредсказуема и хаотична парична политика. С началото на пандемията от Covid-19 паричното предлагане нарасна твърде бързо, генерирайки нежелана инфлация. Но от септември 2022 г. ЕЦБ обърна курса и позволи паричното предлагане да се свие. Това ще доведе до икономически спад в еврозоната.

Втората причина е свързана с войната в Украйна и санкциите, наложени на Русия от ЕС. Санкциите имаха ефект на бумеранг и причиниха огромни загуби за Европа, точно както прогнозирах, че ще се случи. Освен всичко друго, санкциите имаха отрицателен ефект върху условията на търговия в Европа, като цените на енергията вече са доста над нивата от 2019 г. Цялата мрачна картина на неуспешните санкции е описана последното издание на „Световни икономически перспективи“ на МВФ от януари 2024 г. През 2023 г. икономиката на Русия растеше по-бързо от икономиките на всички големи държави от ЕС и Обединеното кралство, като се очаква Русия да расте много продължи да расте по-бързо от тези страни от ЕС и Обединеното кралство и през 2024 г. Както показват всички сериозни изследвания, санкциите рядко постигат заявените си цели и обикновено завършват като една голяма камара от провали.

– Колко сериозна е заплахата от непрекъснатото обезценяване на еврото и респективно по-висока инфлация в Еврозоната, с оглед на сериозните дългови проблеми на някои от страните членки и нуждата ЕЦБ да купува техните дългове?
– От известно време еврото е „слабо“ спрямо долара, но това не допринесе особено за инфлационните проблеми в Еврозоната. Основният източник на изблика на инфлацията в еврозоната беше скокът на паричното предлагане в еврозоната, последвал началото на пандемията от Covid-19. Но сега ЕЦБ обърна курса си. Паричното предлагане се свива и свръхзадлъжнелите страни в еврозоната нямат полза от покупките на облигации от ЕЦБ, тъй като ЕЦБ спря да купува активи. Струва си да се подчертае, че благодарение на валутния борд прекомерният дълг не е проблем в България.

– Съгласни ли сте с мнението на „Ди Велт“, че „еврото започна като германска марка, но се превърна в гръцка драхма“? Какво е бъдещето на еврото и смятате ли, че Еврозоната има потенциал за по-добро икономическо развитие, от други страни като например САЩ?
– Не, не съм съгласен с Die Welt. Трябва да запомните  95%-ното правило на Ханке, което гласи, че  „95% от това, което четете в пресата, е или грешно, или неуместно.“ Проблемът, който тормози еврото, е лошото състояние на европейските икономики. Те са заровени в ненужни и вредни задължения, регламенти и бюрокрация, генерирани в Брюксел и от собствените им правителства. Политиката на ЕС „от фермата до вилицата“ е само един пример. Днес европейските фермери са на бунт, защото знаят, че политиките „от фермата до вилицата“, които са приети от страните-членки на ЕС, включително България, са смъртоносни за европейските фермери.

Планините от регулации и бюрокрация в Европа са резултат от факта, че икономическата ориентация на Европа е етатистка и интервенционистка, а не свободен пазар. Ето защо от около 1975 г. Европа е измъчвана от структурни икономически проблеми. Това доведе до изоставане на растежа в Европа от този в САЩ. Производителността на труда и нивата на заетост са много по-ниски от тези в САЩ, тъй като регулациите правят пазарите на труда негъвкави, а високите данъци върху труда обезсърчават работниците. Освен това фаталното привличане на Европа към данъка върху добавената стойност (ДДС) навреди на бизнеса и труда. Наистина, една от причините картината на заетостта да е много по-добра в Америка, отколкото в Европа, е, че САЩ не прилагат ДДС. ДДС убива работни места.

Като гледам икономическите идеи и лавината от директиви, идващи от Брюксел, директиви, съгласувани от страните членки, включително България, е ясно, че европейските икономики ще продължат да страдат от зле обмислени, интервенционистки, антипазарни политики. В резултат на това европейските икономики ще продължат да се плъзгат надолу и бавно да се движат към неадекватност. В тази дългосрочна трагедия еврото ще играе второстепенна роля.

– Може ли Еврозоната да бъде реформирана по такъв начин, че да се решат проблемите и как би изглеждала подобна реформа?
– По принцип еврозоната може да бъде реформирана. Но това ще изисква пълна промяна в икономическата философия и ориентация. На практика подобна промяна би била трудна, тъй като всички сили, които насърчават и защитават настоящия етатистки режим, са много влиятелни.

Необходимо  е приемането на това, което наричам „Сингапурска стратегия“.

Сингапур получи своята независимост през 1965 г. По това време Сингапур е изостанал и беден. Доходът на глава от населението в Сингапур през 1965 г., коригиран с инфлацията, е приблизително еквивалентен на този в бедни страни като България.

Но при основаването си Сингапур имаше лидер, Лий Куан Ю. Имаше ясни идеи как да модернизира страната. Неговата сингапурска стратегия съдържаше следните елементи:

Първият елемент бяха стабилната валута. Сингапур започна със система на валутен борд. Това създаде доверие и привлече чуждестранни инвестиции.

Вторият елемент беше, че Лий Куан Ю отхвърли идеята за просия. Сингапур отказа да приеме каквато и да е чуждестранна помощ.

Третият елемент беше, че Сингапур се стремеше да привлече конкурентни частни предприятия от първия свят. Това беше постигнато чрез ниско данъчно облагане и минимални регулации, съчетани с напълно отворена и свободна търговия.

Четвъртият елемент в Сингапурската стратегия беше акцентът върху личната сигурност, обществения ред и защитата на частната собственост.

Петият и последен елемент в Сингапурската стратегия беше „малко“, прозрачно правителство – минималистично правителство, което не допуска тромава и пречеща бюрокрация.

За да изпълни точно стратегията си, Сингапур назначава само първокласни държавни служители и им плаща първокласни заплати. Днес например годишната заплата на финансовия министър на Сингапур надхвърля един милион евро. В замяна на тези високи заплати Сингапурската стратегия изисква правителството да управлява стегнато правителство, без разточителство или корупция.

Възприемайки сингапурската стратегия на Лий Куан Ю за стабилна валута, липса на чуждестранна помощ, конкуренция с най-добрите, закон и ред и правителство, което е свободно от прахосничество и корупция, Сингапур се превърна от бедно, безплодно петънце на картата в световен финансов център и една от най-богатите страни в света.

– Преди повече от година ПП „Възраждане“ обявиха, че са се свързали с вас и вие сте заявили готовност да подготвите безвъзмездно оценка на ползите и негативите от приемането на еврото от България, при условие че българското правителство отправи официално искане. Някой от българското правителство свърза ли се с вас?
– Заедно с Джон Грийнууд, архитектът на валутния борд на Хонконг през 1983 г., и Жак дьо Ларозиер, бивш управител на Banque de France, управляващ директор на МВФ и президент на Европейската банка за възстановяване и развитие, наистина предложихме да изготвим безвъзмездно експертен доклад за предложеното преминаване на България от валутния борд и лева към еврото. Интересното е, че получихме оглушително мълчание от официалните власти на България. Казвам „интересно“, защото това просто показва, че властите в България нямат интерес от обективен доклад на външни експерти на високо ниво по тази тема. Ясно е, че на политическите елити не им пука какво биха си помислили българите или други независими външни експерти за предложените от тях действия.

– Като „баща“ на валутния борд в България, смятате ли, че България е готова за влизане в Еврозоната? Какви биха били негативните и позитивните последици от това?
– При валутния борд левът е клонинг на еврото. В резултат на това България вече има всички позитиви на еврото и избягва всички негативи, свързани с официалното присъединяване към еврозоната и попадането в капана на режим без възможности за бягство. Кой иска да бъде в „Хотел Калифорния“, където можете да се настаните, но никога да не напуснете? Винаги е разумно да запазите своята гъвкавост и свободата си да избирате.

– В повечето страни, които приеха еврото, инфлацията се повиши. Смятате ли, че са основани страховете на българите, че същото ще се случи и в България?
– Да. С приемането на еврото инфлацията в България първоначално ще се повиши, тъй като банковите регулации ще се променят и в резултат паричното предлагане на България ще расте по-бързо.

– Критиците на еврото казват, че приемането му означава загуба на национален суверенитет. Какво е вашето мнение?
– Въпросът за суверенитета и еврото има няколко аспекта. При валутния борд левът е клонинг на еврото. В резултат на това суверенитетът на паричната политика вече се намира във Франкфурт, а не в София. Но с валутен борд България запазва реален суверенитет, защото България може да промени котвата на лева от еврото към щатския долар или друга валута. Следователно, София има суверенната власт да определя паричния режим, прилаган от България. За разлика от това, приемането на еврото би означавало, че за всички практически цели България ще загуби свободата си да избира типа паричен режим, който България прилага.

– Социологическите проучвания показват, че голяма част от българите са против приемането на еврото. В същото време управляващите работят за бързото влизане на България в Еврозоната. Защо? Каква е тяхната мотивация?
– Всички социологически проучвания, които съм виждал показват, че българите искат да запазят валутния борд и лева. Тези резултати са подобни на тези в Чешката република, където в скорошна анкета 68% от чехите казаха, че не искат да приемат еврото.

Най-добрият път напред по въпроса лев срещу евро е пряката демокрация. Нека българите гласуват на референдум, както гласуват за всички важни решения в Швейцария. Изборът на валута е твърде важен, за да бъде оставен на политиците.
Елитите в България, разбира се, са против пряката демокрация. Те искат да водят хорото. Те също така предпочитат еврото, защото това би разрушило дисциплината, създадена от усмирителната риза на валутния борд. Елитите искат повече свобода да харчат, да управляват по-големи фискални дефицити и да трупат дългове.

– Каква би била най-добрата алтернатива на еврото за икономическото бъдеще на България по ваше мнение?
– Българският валутен борд и левът си работят много добре. Защо да поправяме нещо, което не е счупено?

– Могат ли европейските граждани да се предпазят от цифровото евро, независимо от политиката на ЕЦБ и ако да, как?
– Заплахата, която представлява цифровата валута на ЕЦБ би била още една причина за запазване на валутния борд и лева. С цифровата валута на ЕЦБ ще се отвори вратата за любопитните очи на Франкфурт. Искат ли българите във Франкфурт да гледат как си харчат парите?

– И накрая, каква е вашата прогноза за предстоящите президентски избори в САЩ? Как според вас ще бъдат повлияни от текущата ситуация в Тексас?
– Не е моя работа да прогнозирам дали една хвърлена монета ще падне на ези или тура.

Нашият гост
Стив Х. Ханке е професор по приложна икономика и основател и директор на Института за приложна икономика, глобално здравеопазване и изследване на бизнес предприятията към университета Джон Хопкинс. Той е известен в България като „Бащата на валутния борд в България“, а в международен план като „Доктора на парите“.
Професионалната му биография е свързана и с България, където през 1991 г. пише заедно с  д-р Кърт Шулер монография озаглавена „Зъбите на българския лев: Валутния борд като решение“.
В периода 1997-2002 г. е съветник на президента Петър Стоянов.
През 2013 е удостоен с Doctor Honoris Causa от Българска академия на науките, а след това и от Варненски свободен университет и Стопанската академия в Свищов.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.