Професия „евродепутат” – €10 000 заплата и 3500 лв. пенсия

0

Мъж с поне две дипломи за висше образование и с говорими минимум два чужди езика. Това е средностатическият профил на висшите служители на ЕС и част от депутатите в сегашния Европарламент. На изборите през юни позициите в ЕП ще набъбнат с още 15 и така европейците ще гласуват за общо 720 избраници за следващия 5-годишен мандат.

Освен с добро образование евродепутатите могат да се похвалят и със своето възнаграждение. 10 075 евро е брутната месечна заплата на всеки политик в парламента, като чисто получава малко над 7800 евро. Това е стандарт за всеки от сегашните 705 членове на ЕП. Месечното им възнаграждение е фиксирано – 38,5% от основната заплата на съдия в Съда на ЕС.

Освен нескромното месечно възнаграждение, от 63-годишна възраст евродепутатите имат право и на обезщетение при пенсиониране, което се равнява на 3,5% от заплатата им за всяка година трудов стаж в парламента. Така, ако сте служили един мандат в Брюксел, ще получавате пенсия от около 1760 евро, или 3440 лв. – с 40 повече от максималната пенсия в България.

Но това не е всичко. ЕП има схема за възстановяване на пътни разходи при изпълнение на служебни задължения. Компенсират се и разходите за настаняване, когато службата е извън страната – 338 евро на ден. Ако обаче евродепутат не присъства на поне половината пленарни сесии за 1 г. – парламентът намалява тази сума с 50%. На служителите им се полагат също допълнителни годишни средства за наемане на офис в държавата членка, която представляват, както и ежемесечен бюджет за екип.

Местата в Европарламента се определят на демографски принцип. Всъщност допълнителните 15 позиции, които се отварят за следващия мандат, се дължат именно на новите данни за преброяването във всяка държава. България не печели допълнително място в Европарламента, остава със 17 представители. Партиите имат време до 24 април да представят своите кандидати. Някои вече са го направили.

Дотук добре. Какъв обаче е профилът на тези, които стигат до парламента в Брюксел, е не по-малко интересно от заплатата им. В свое изследване, базирано на настоящия Европарламент, “Политико” обръща внимание на това къде са учили висшите представители на ЕП, какви умения притежават, а също половото разпределение на важните позиции. Оказва се, че да станеш част от този своеобразен клуб на богатите, наречен “европейски балон”, изобщо не е лесна задача. Средностатистическият висш служител на ЕС е мъж на 57 г. с поне две дипломи, едната от които е в юридическата сфера. Това богато CV е придружено от поне два официални европейски езика от общо 24. Всеки член на ЕП има право да говори на родния си език, но, изглежда, че от чуждите най-много владеят английски, френски и немски.

Това е изводът от анализ на уникален набор от данни за образователната подготовка на повече от 450 високопоставени служители в ЕС, сред които директор, заместник-директор и ръководител на отдел в комисията, съвета (включително висши дипломати) и други органи на ЕС. Прегледани са автобиографиите и на повече от 170 евродепутати – сред тях всички председатели и заместник-председатели на комисии, както и лидерите на политическите групи. Техните автобиографии са публично достъпни. От изследването са изключени европейските съдилища.

На фона на богатото разнообразие от националности и университетски кариери на политици в сърцето на ЕС данните разкриват общи черти сред тези, които са се задържали и са се издигнали в институциите на ЕС. Информацията показва кои са най-често посещаваните учебни заведения, а също и придобитите образователни степени, както и необходимите години трудов стаж, който ги е превърнал в хората, вземащи решенията за бъдещето на съюза.

За да се влезе в институциите на ЕС, е необходима поне една диплома, но втора или дори трета със сигурност е предимство.

Нито един от висшите служители не е прескочил университет, а при евродепутатите едва 9% нямат диплома. Този процент до известна степен се дължи и на факта, че сред листите на депутатите се дава шанс и на млади хора – датчанката Кира Мари Питър-Хансен например влиза в Европарламента на 21 г. и напуска университета в Копенхаген, където е учила икономика, за да започне работа. Сега обаче Питър-Хансен учи международни отношения в Брюксел задочно.

Правото, бизнесът и политическите науки са сред най-популярните университетски предмети за служители на ЕС и евродепутати. Близо една трета от служителите и евродепутатите притежават юридическа степен на бакалавърско или следдипломно ниво. А 41% от образованите са учили в университети в поне 2 държави.

Белгийските университети оглавяват списъка на завършващите еврократски училища с Колежа на Европа, Свободния университет в Брюксел (ULB) и Католическия университет в Льовен (KUL) сред топ 3. Челната петица допълват университетът “Сапиенца” в Рим и Лондонското училище по икономика. Извън ЕС британските университети са най-престижни заедно с “Харвард” и “Станфорд” от САЩ. Това обаче е класация, отразяваща университетския избор на висши служители, а не непременно на тези, които тепърва са постъпили в институциите на ЕС.

Едва 5% от депутатите на ЕП и 2% от всички служители имат медицинска или здравна квалификация. Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен е едно от малкото изключения – тя е учила за лекар и има магистърска степен по обществено здраве. Според анализатори тази статистика е притеснителна, тъй като сред хората, които вземат важните решения за ЕС, трябва да има и учени.

ЕС обаче не е добър пример, когато става дума за назначаване на жени на висши длъжности. Все още преобладават мъжете на ръководни постове, въпреки че тази статистика варира значително спрямо институцията. Например в ЕП съотношението мъже-жени на висшите позиции е 55 на 45%.

След първите избори за ЕП през 1979 г. само трима от 17-те председатели на парламента са били жени: Симон Вейл, Никол Фонтейн и сега Роберта Мецола. Що се отнася до комисиите в парламента, жените също са недостатъчно представени. Понастоящем само 7 дами – срещу 17 мъже, оглавяват парламентарни комисии. Отнася се също за Комисията по правата на жените и равенството между половете (FEMM) – начело е полякът Роберт Биердон.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.