Проста сметка: С колко гласа се става общинар в София?

0

Знаете ли колко гласа са нужни, за да бъде избран някой за общински съветник в най-голямата община в България – Столична? Само 5352. Това са няколко големи блока в „Младост“ или „Люлин“. Много хора имат повече последователи във фейсбук.

Кандидатът за кмет с най-висок резултат на първи тур Васил Терзиев е събрал около 119 000 гласа. В община, в която живеят около 2 млн. души, а избирателите с право на глас са 1.1 милиона.

Сложни мнозинства

В Благоевград общинар се става със 794 гласа. Стига ти семейството, братовчедите, лелите и чичовците, приятелите и техните приятели да пуснат глас за теб и – готово. Така не е чудно, че в общинския съвет на града ще има цели 16 формации!!! Управлението на Благоевград, както и на почти всички големи общини в страната, ще е функция на сложни мнозинства.

Това означава съчетаване на понякога несъчетаеми интереси, допускане на различни компромиси и въобще – всякаква политическа акробатика, за да може управлението на съответната община да върви някак.

Нищо чудно скоро избирателите да се разочароват, че кметът се проваля в изпълнението на обещанията си или пък от това, че се създават плаващи мнозинства в услуга на едни или други интереси.

Ниска активност и много грешки

Ниската бариера за влизане в местната власт не се дължи на някакви натъкмени правила. Причината е, че в неделя много малко хора отидоха да гласуват.

Като към това се добави големият процент недействителни бюлетини, най-вече за общински съвет, тежестта на един глас става още по-голяма. А това отваря възможност резултатите да бъдат подменени дори с махленски манипулации като историята от врачанското село Малорад, община Борован. Там комисията беше „уловена“ да дописва гласове в полза на двама кандидати, понеже са „наши момчета“.

Ако на изборите на 29 октомври имаше машини, поне недействителният вот нямаше да е толкова голям. На хартия може да се задраска само преференция, без да се отбележи политическа сила. На машина обаче се гласува стъпка по стъпка и това е невъзможно. Трудно биха се дописвали и гласове, и преференции след края на изборния ден.

Иначе грешките с преференциите може да говорят и за друг голям проблем – избирателите не могат да четат или не разбират какво четат. Но това вече е въпрос от сферата на образованието.

За балотажа машини може и да има, което би трябвало да елиминира поне частично манипулациите с хартията. Остава и повече хора да отидат да гласуват. Защото всеки глас е важен. В столичния район „Люлин“ например разликата между първия и втория в битката за районен кмет е 1 бюлетина.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.