Ръченица в най-якото парче от новия албум на Deep Purple

0

На 19 юли тръгва по целия свят и у нас новият албум на патриарсите на рока. Deep Purple пристигат в България пет дни по-рано – на 14 юли, с концерт на феста в Мидалидаре. Там се очаква да чуем и видим поне три от композициите в студиен проект № 23 с енигматичното заглавие „=1“, който има всички данни да се превърне в роксъбитието на годината. Посланието на заглавието е, че във все по-объркания и сложен свят всичко в крайна сметка се свежда до единствена и единна същност, която винаги се събира в едно.

13-те впечатляващи песни са записани от петима музиканти на обща възраст 380 години: певеца Йън Гилън (78), басиста Роджър Гловър (78), кейбордиста Дон Еъри (75), барабаниста Йън Пейс (75) и гуруто на музикалните продуценти на последните четири десетилетия Боб Езрин (74), който от 2013 г. редовно участва и като изпълнител в студийната работа на групата. Тук вече е и оказалият се феноменален китарист Саймън Макбрайд, заменил Стив Морз, който след четвърт век в групата се оттегли заради неуспешната борба с рака на съпругата му Линда.

45-годишният британец Макбрайд влезе официално в групата с отдавна забравената си

награда за най-добър млад китарист на света

във визитката и няколко солови и не особено успешни албума. И… най-вече заради впечатляващото си участие в самостоятелни концерти на Йън Гилън и Дон Еъри, а също така с Джо Сатриани, Джо Бонамаса, Джеф Бек… Така за първи път го видяхме в София на европейското турне на Гилън и Еъри със симфоничен оркестър преди няколко години.

Сега Саймън вече стъпва здраво и с гръм на световната роксцена. В средата на 2022 г. замести първо временно за десетина концерта Морз, включитено и за шоуто в „Арена София“. После Гилън, който на 19 август става на 79, каза: „Пристигането му беше най-доброто нещо, което се случи на групата този век…“, което обяснява всичко.

А новият албум го доказва. Макбрайд изважда в студиото явно дълго събирани музикални идеи, сред които личи и страстта му по един от най-добрите бели блусари – покойния Гери Мур. Усещат се почти сензационните с оглед напредналата възраст нова емоция и ново вдъхновение за всички в бандата. Не само защото идеите за песните са нахвърляни и оформени за рекордно кратко време – буквално по 10-15 минути за всяка композиция, както твърдят самите музиканти. Резултатът са цели 13 наистина брилянтни парчета,

кое от кое по-музикантски и по-пипнати

Така съвсем естествено идва и вече обявената заявка от световната критика, че „=1“ може би ще стане крайъгълен камък във вече 56-годишната история на групата. И има потенциал да се превърне и в нова роккласика на вече модерните времена за тази неостаряваща музика.

Саундът на „=1“ няма как да не е пърпълски и достатъчно разпознаваем не само заради гласа на Гилън. Наред с по-често тежкото звучене от песните блика и премерено old school настроение. Така заедно с виртуозността на всички музиканти и перфектното смесване и намеса на Езрин се получава впечатляващ микс. Чийто краен резултат наистина е изненадващо въздействащ и впечатляващ, но и същевременно все така марков за „Пърпъл“.

За възрастта си Гилън се справя с вокалите повече от добре. Дон Еъри избухва доста често на клавира, а ритъм секцията в лицето на Гловър и особено на Пейс в този албум достига най-добрите си времена. Разбира се, Езрин е внесъл огромната си креативност като продуцент. А участието на Стивън Макбрайд дори за недотам изкушените в рока слушатели е истински музикален оргазъм.

Вече са налични в мрежата за свободно слушане три сингъла от албума, като първият – Portable Door (другите са Pictures Of You и Lazy Sod), звучи и на концертите от актуалното турне, които до ноември ще набъбнат до 57 на брой. Изпълняват се и още две много яки парчета от новия проект – A Bit On The Side и много специалното за нас, българите – Bleeding Obvious. Това е

най-дългата шестминутна композиция

в „=1“, която включва и развива няколко различни теми – здрав и тежък риф, баладична част и страхотно начало с… ръченица/копаница, която се появява и в средата на песента.

Това няма как да не се е случило заради страстта на Дон Еъри към българския народен и градски фолклор, защото през годините на концерти у нас на групата специално са звучали на няколко пъти мотиви от ръченица, както и „Тихо се сипе белият сняг“. Сега обаче копаницата влиза вече не само на живо в импровизациите, а като част от затварящото парче на албума. И точно Bleeding Obvious показателно измести наскоро на концертите знаменитото Perfect Strangers (с над 1900 изпълнения според статистиката) в заключителната част на сетлиста.

Така Deep Purple страхотно и знаменито дооформят саундтрака на живота – техния и на феновете. Безценно и неописуемо.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.