Как продължава историята със 102-годишна вдовица, чиито мъж е убит през 1945 г. без съд и присъда и която съди журналиста Петър Петров (наричащ се Волгин)?
Засега претенциите на жената и на сина ѝ, депозирани чрез адвоката им, се сблъскват със стена. Става въпрос обаче само за искане за допускане обезпечение на бъдещ иск – самото дело по същество не е започвало.
Както Клуб Z пръв разказа вчера, столетницата съди журналиста от БНР заради думите му във фейсбук – че когато човек види някой като (Левон) Хампарцумян, разбира защо е трябвало да има Народен съд.
„Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“, пише журналистът в деня на почит към жертвите на комунистическия режим – 1 февруари.
Делото е за непозволно увреждане, а историята на жената (и сина ѝ – който също подава иск), е забележителна, най-малкото заради историческата памет.
Що се касае до предварителното обезпечение обаче – да се запорират 1000 лв. от заплатата на Петър Волгин от БНР, както настояват ищците, засега търпят пълен неуспех на всички инстанции.
По жалба на сина (роден през 1942 г., който така и не познава баща си, нищо че цял живот после е дамгосван и тормозен заради него, б.а.), Софийският районен съд се произнася освен другото и със следното:
„От приложените доказателства не се установява наличието на договорни отношения между ответника и третото посочено лице, както и че не се установява обстоятелството, че посоченият ответник Петър Петров Георгиев е всъщност Петър Волгин, поради което молбата за допускане на обезпечение и само на това основание се явява неоснователна…„
Казано просто: опитвайки се да осъдят журналиста-русофил, те не са приложили трудовия му договор с радиото, както и нямат доказателства, че Петров и Волгин се явяват едно и също лице.
След обжалването въззивната инстанция – СГС, обаче потвърждава този акт. Нещо повече, произнася се и по съществото на темата:
„Публикацията в социалната мрежа „Фейсбук“ не съдържа обидни или клеветнически квалификации по отношение личността на молителя.
Не може да се обоснове наличието на противоправно поведение, което да е причинило вреди на молителя чрез изразената от Волгин позиция, без яснота относно контекста и ситуацията, в която е използвана, доколкото в молбата за обезпечение се цитира само част от изказване, адресирано до друга личност.
От посочената изолирана фраза не може да се изведе вероятен извод, че с изразеното от Волгин мнение, в което се позовава на Народния съд, се изразява именно становище от същия, че подкрепя съществуването му, каквито са наведените от жалбоподателя твърдения, а не е използвана в преносен смисъл с оглед конкретната ситуация и изказване.“
Пак преведено – Волгин, хвалейки нуждата, че е „трябвало да има Народен съд“, може би се е изразил „преносно“ или пък това е извадено от контекста.
СГС отхвърля и жалба от столетницата по същата тема, с думите:
„Оценките (мненията) могат да ангажират отговорността на ответника, само ако представляват клевета или обида, каквито твърдения не са наведени в молбата.
Безадресна обида обаче не би могла да бъде осъществена, доколкото предмет на посегателство е честта и достойнството на конкретна личност.
Конкретна личност се засяга и от клеветническо твърдение. Твърдяното в молбата изявление на бъдещия ответник, разпространено по електронен път, не е адресирано към жалбоподателката или членове на семейството ѝ, а отъждествяването с определена група лица не изпълнява това изискване.“
102-годишната жена или членове на семейството ѝ не са оклеветени или обидени от Волгин – точка, казва съдът.
Така две инстанции стигат до извода, че не се установява противоправно деяние, накърняващо правата на жалбоподателя, по начин да му бъдат нанесени вреди.
