Тъжна вест… Сър Майкъл Гамбън, чиято необикновена актьорска кариера го отвежда от зараждащия се Национален театър на Лорънс Оливие до екранните роли в „Пеещият детектив“ и филмите за Хари Потър, почина на 82-годишна възраст, пишат световните медии.
В изявление от името на съпругата му – лейди Гамбън и сина му Фъргюс, публикувано от публицистката Клеър Добс, се казва: „Съкрушени сме да съобщим за загубата на сър Майкъл Гамбън. Любимият съпруг и баща Майкъл почина в болницата след прекарана пневмония. Молим ви да уважите личното ни пространство в този мъчителен момент и ви благодарим за посланията, които изпращате“.
Наричан от Ралф Ричардсън „Великият Гамбън“, той беше вдъхновение за поколения колеги актьори. Изявяваше се в пиеси на Пинтър, Бекет и Айкборн. Именно Айкборн го режисира през 1987 г. в „Поглед от моста“ на Артър Милър, която носи на Гамбон награда „Оливие“ за ролята му на конфликтния бруклински моряк Еди Карбоне. Майкъл участва и в амбициозната трилогия на „Завоеванията на Нормандия“.
Други ключови роли са на едноименния учен в „Животът на Галилей“ на Брехт в Националния театър през 1980 г. и на ресторантьор, който се завръща, за да посети бивш любовник, в „Небостъргач“ на Дейвид Хеър, която му носи номинация за наградата „Тони“ на Бродуей в средата на 90-те години.
Гамбън се радва на успех с филма на Питър Грийнауей – „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ (1989 г.), след което получава роли в големи филми като „Сънлива дупка“, „Вътрешен човек“ и „Госфорд парк“. След това, с разрошена брада и шапка с пискюл, той се превъплъщава в ролята на професора от Хари Потър – Албус Дъмбълдор, като поема ролята от Ричард Харис след смъртта му през 2002 г.
Предоставя богатия си глас за много филми, включително като чичо Пастузо в двата филма за Падингтън и като разказвач в „Аве, Цезар“ на братя Коен. С внушителна фигура и съсипани черти, Гамбън описва себе си като управител на универсален магазин и „голям, интересен стар гадняр“, а Айкборн го нарича „прекрасна, безгранична машина, като Ламборгини“. Обожаван от публиката, с мощно присъствие, което може да придаде тежест и на най-лекия материал, Гамбън пази личния си живот и неохотно дава интервюта. През 2004 г. той споделя пред „The Observer“: „Аз просто се опитвам да си държа устата затворена“.
Гамбън напуска училище на 15-годишна възраст и за разлика от много свои съвременници не получава официално обучение в театрално училище, а трупа опит чрез участия в любителски постановки. Роден е в Дъблин през 1940 г. Баща му се премества в Лондон и е полицай по време на Втората световна война. В края на войната Гамбън се мести с майка си в Англия. На 16-годишна възраст той започва да работи в аматьорски театър като строител на декори, след което се озовава на сцената в малки роли в театър „Юнити“ и „Тауър“ в Лондон.
С блъф си проправя път към първите си професионални роли, като лъже за опита си и дебютира в Дъблин с малка роля в „Отело“. На 22-годишна възраст дебютира на Уест Енд като дубльор в „The Bed-Sitting Room“. Посещава и курс по актьорско майсторство в „Royal Court“, воден от Джордж Девин и Уилям Гаскил. Гамбън казва, че никога не е гледал постановка на Шекспир, преди да участва в нея.
Той е имал малки шекспирови роли в Националния театър и се е явил на прослушване за трупата, като е изпълнил ролята на Ричард III – неотдавна и емблематично изиграна от Лорънс Оливие – пред самия Оливие. Участва в „Отело“ в Националния театър заедно с Оливие и в „Хамлет“ с Питър О’Тул в главната роля. След това, по съвет на Лорънс, Гамбън напуска Националния театър и се присъединява към Бирмингамския репертоарен, за да получи по-големи роли. На 30-годишна възраст той играе Макбет в постановка в Билингъм, за която казва, че се развива в космоса. В началото на 80-те години участва в Кралската шекспирова компания в постановките на Ейдриън Ноубъл „Крал Лир“ и „Антоний и Клеопатра“, понякога в един и същи ден, като последната е поставена с главоломно темпо. През 2005 г. Никълъс Хайтнър го режисира като Фалстаф в „Хенри IV“, части 1 и 2 в Националния театър.
В телевизията той има огромни успехи със сериалите за двама много различни детективи. Първият е музикалният сериал на Денис Потър „Пеещият детектив“, в който се превъплъщава в ролята на писател на мистерии, болен от псориатичен артрит. Вторият сериал е поредица от трилъри за Майгре, в който играе едноименния парижки полицай на белгийския писател Жорж Сименон. През 2014 г. той споделя, че изпитва затруднения да запомни репликите си: „Чувствам се тъжен от това. Обичам театъра, но не виждам себе си отново да играя масови роли.“
