Върнете 20% ДДС за кръчмарите – скубят тройно клиентите (ГРАФИКА)

0

Троен ръст на печалбите, солидна загуба за фиска и по-високи цени за крайните клиенти. Това се оказват трите най-съществени ефекта от свалянето на ставката на ДДС за ресторантьорите от 20% на 9%. Облекчението бе въведено от правителството на ГЕРБ през 2020 г. под лобистки натиск, с официален мотив пандемията от Covid-19 и с обещание за изсветляване на сектора.

Официалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) за внесените данъци и осигуровки от бранша от 2019 г. до август 2023 г., получени след запитване на Mediapool, показват 10% по-малко събрани данъчно-осигурителни приходи.

След като през септември на дневен ред отново излезе въпросът за възстановяване на ставката за ресторантьорските и кетъринг услугите на 20%, браншът отново оказа отпор на властта и заяви, че се готви анализ с данни на НАП за ефектите от мярката. Той щял да покаже обективно доколко секторът е изсветлял. След като въпросният анализ не се появява вече месец и половина, Mediapool направи свой алтернативен анализ на базата на получена официална информация от данъчната агенция по темата.

Общо внесените данъци и осигуровки от сектор „Ресторантьорство“ през 2022 г. са били 383.7 млн. лв. (75.5 млн. лв. корпоративен данък, 7.2 млн. лв. ДДС, 233 млн. лв. осигурителни вноски и 68 млн. лв. данък върху доходите), което е с 41.9 млн. лв. или 10% по-малко от предковидната 2019 г. Тогава ресторантьорският бизнес е внесъл 425.6 млн. лв. (25.5 млн. лв. корпоративен данък, 151.2 млн. лв. ДДС, 195.7 млн. лв. осигурителни вноски и 53.2 млн. лв. данък върху доходите).

В същото време внесеният от заведенията през първата година на пандемията (2020 г.) корпоративен данък, е почти на нивото на 2019 г., независимо че оборотите им спадат заради въведения локдаун. През 2021 г. се удвоява размерът на дължимия и внесен корпоративен данък, докато през 2022 г. той се утроява. Това значи и троен ръст на декларираните от сектора печалби.

През 2020 г. спрямо 2019 г. данъчната основа за ДДС спада (с над 600 млн. лв.), но този спад се възстановява през 2021 г. и през 2022 г. вече данъчната основа е 1.5 пъти по-висока от тази от 2019 г., тоест вече достига 4.66 млрд. лв. Внесеният ДДС обаче се срива, като свалянето на ставката от 20% на 9% изобщо не може да обясни драматичния спад.

При облагаем оборот 3.07 млрд. лв. през 2019 г. ресторантьорите са внесли 151 млн. лв. ДДС. През 2020 г., когато се случва намаляването на ставката и се въвежда локдаун в страната, данъкът пада на 70 млн. лв. През 2022 г. обаче при облагаем оборот от 4.66 млн. лв. внесеният ДДС вече е само 7.2 млн. лв. През 2023 г. до август има известно възстановяване на събираемостта, но при оборот 3.69 млрд. лв., постъпилият ДДС е едва 33 млн. лв.

По отношение на внесените осигуровки и данък върху доходите има ръст, но той не е драматичен.

През 2022 г. са платени осигурителни вноски за 233 млн. лв., което е с 37 млн. лв. повече или едва 19% повече в сравнение с 2019 г., когато минималният осигурителен праг, заплатите и инфлацията бяха значително по-ниски. Внесеният данък върху доходите в сектора за същия период е нараснал от 53 млн. лв. на 68 млн. лв., което е увеличение с 27.8% на фона на 30.2% обща инфлация за периода.

При това крайните цени за потребителите на услугите на ресторантьорите не са паднали. Представителите на бранша от самото начало честно заявиха, че свалянето на ДДС ставката е с цел да подкрепи техния бизнес, а не потребителите, които в крайна сметка плащат данъка. Тоест, обещания за по-ниски цени никога не е имало. Неслучайно от данните на НСИ се вижда, че инфлацията в сектор „Ресторанти и хотели“ само през 2022 г. е 21%. През 2021 г. тя е била 6.7%, а през 2020 г. – 3.1%.

Извън числата, от НАП коментираха пред Mediapool, че „ресторантьорският бранш продължава да бъде рисков по отношение на укриване на приходи“. През последния туристически сезон е запазена тенденцията в много от проверените обекти да се установяват данни за осигуряване на служители по трудови правоотношения на непълен работен ден и основно върху минималния осигурителен праг. Значителен брой от постъпилите сигнали от външни за администрацията източници са за обекти тип заведения (ресторанти, заведения за хранене, кафе-бар, пицарии и др.), казаха още от данъчната агенция.

За периода юли-август 2023 г. НАП е направила анализ на декларираните данни за ДДС от фирми, предоставящи ресторантьорски и кетъринг услуги в морските курорти, които са били проверени от фискалните инспектори това лято. Селектирани са 545 дружества, отчели продажби през този период със ставка на ДДС 9% и относителен дял на тези продажби повече от 50% от общия размер на продажбите за периода.

Общият размер на данъчната основа на продажбите на тези дружества надхвърля 162.3 млн. лв., от тях данъчна основа на продажбите с 9% ДДС в размер на над 126.9 млн. лв. и общ резултат за периода – ДДС за внасяне в размер на близо 2.5 млн. лв., което е 1.5% от общия оборот. Над 60% (325 лица) са декларирали резултат за периода под средноотчетения, като 262 лица са декларирали вноски за ДДС от 0.01 % до 1.5% – над 325 хил. лв. деклариран ДДС за внасяне при обща данъчна основа на продажбите почти 66.8 млн. лв.

„При анализа на поведението на част от проверените лица се отчита увеличаване на относителния дял на реализираните доставки с 9% ставка на ДДС, в сравнение със същия период на миналата година и същевременно намаляване на данъчната основа на доставките с 20% ДДС. Наблюдава се тенденция за увеличаване на относителния дял на ползвания данъчен кредит през 2022 г., спрямо текущата 2023 г., което би могло да се дължи и на стремежа на част от лицата да намалят вноските си за ДДС, като ползват 20% ставка на ДДС при отразяване на покупките, след което при продажбите се начислява 9% ДДС“, обясниха от НАП.

Въпреки справките и анализите на данъчната агенция политиците са готови да удължат данъчния бонус за ресторантьорския бранш. Финансовият министър Асен Василев разчита въпросът да се реши от парламента. Той ще защитава ставка от 9%, ако се приемат няколко негови идеи, за които той твърди, че ще изсветлят сектора. Ако те бъдат отхвърлени от депутатите, Василев щял да защитава стандартната ставка от 20%.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.